📖 Bibelstelle: 1. Korinther 9,1–2

🇩🇪 Deutsch

Liebe Freunde,
ist das nicht eigentlich trostreich?

Wenn wir lesen, dass selbst Paulus, der große Apostel, von manchen nicht einmal als Apostel anerkannt wurde, dann erkennen wir:
Zweifel an unserer Berufung sind nichts Neues. Und sie sind kein Beweis gegen sie.

Paulus fragt:

„Bin ich nicht frei? Bin ich nicht ein Apostel? Habe ich nicht Jesus gesehen?“
Und dann sagt er: „Ihr seid das Siegel meines Apostelamts.“

Er stellt also nicht seine Titel zur Schau.
Sondern er verweist auf das Wirkung des Evangeliums in den Menschen.
Die Frucht seines Dienstes – das ist der wahre Beweis.

So wie es auch bei uns ist.
Wenn man mich fragt: „Bist du überhaupt Pastor?“
Dann sage ich nicht: „Weil ein Blatt Papier das sagt.“
Sondern ich sage: „Weil Menschen durch meine Worte getröstet, ermutigt und verändert wurden.“

Wenn du also an dir zweifelst – denk an Paulus.
Und geh weiter.

🇬🇧 English

Dear friends,
isn’t it actually comforting?

When we read that even Paul, the great apostle, was not recognized as an apostle by some, we realize:
Doubt about our calling is nothing new. And it’s no proof against it.

Paul asks:

“Am I not free? Am I not an apostle? Have I not seen Jesus our Lord?”
And then he says: “You are the seal of my apostleship.”

He doesn’t boast with titles.
Instead, he points to the fruit of his ministry.
People changed, uplifted, drawn closer to God – that’s the true sign.

Just like in our lives.
When someone asks: “Are you really a pastor?”
I don’t say: “Because of some certificate.”
I say: “Because people were comforted, strengthened, and changed through the Word.”

So when you doubt yourself – remember Paul.
And keep going.

🇧🇬 Български

Скъпи приятели,
не е ли всъщност утешително?

Когато четем, че дори Павел, великият апостол, не е бил признат от някои за апостол, разбираме:
Съмнението в нашето призвание не е нещо ново. И не е доказателство против него.

Павел пита:

„Не съм ли свободен? Не съм ли апостол? Не видях ли Исус, нашия Господ?“
И после казва: „Вие сте печатът на моето апостолство.“

Той не се хвали със звания.
А сочи към плода на своето служение.
Хора, които са се променили, утешили, доближили до Бога – това е истинското доказателство.

Също като при нас.
Когато ме питат: „Наистина ли си пастор?“
Не отговарям: „Защото така пише в документа.“
Казвам: „Защото чрез думите ми хората намират утеха, надежда и вяра.“

Ако се съмняваш в себе си – спомни си Павел.
И продължи напред.