Jesus sagt: „Die Füchse haben Gruben und die Vögel des Himmels Nester; aber der Menschensohn hat nichts, wo er sein Haupt hinlege.“ (Lk 9,58)

Ich habe diesen Satz in meinem Leben ganz real verstanden. Es gab Zeiten, da war ich gleichzeitig obdachlos und Unternehmer. Damals, als meine erste Frau fremdging, packte ich meinen Koffer und ging.

Ich hatte keinen sicheren Platz, kein Dach über dem Kopf – und trotzdem den Mut, in einem Keller ein kleines christliches Café aufzubauen. Ein Keller, den ich günstig mieten konnte – nicht wissend, dass er auch von einer serbisch-bangladeschischen Gemeinde genutzt wurde. So entstand ein christliches Café mitten in einer Moschee.

Dort schlief ich, nutzte das Wasser der Muslime zum Waschen. Ich erlebte, wie die Afrikaner, die mir beim Ausbau des Rohbaus halfen, mit den Muslimen zu streiten begannen – darüber, ob man nun die Schuhe ausziehen müsse oder nicht.

Und doch lebte ich in diesem Keller, während ich begann, Personal zu suchen, weil ich eine Vermittlungsagentur aufbauen wollte. Ich wohnte dort, als ich meine Frau kennenlernte – die mich schließlich in eine Asylwerber-Unterkunft mitnahm.

Damals wurde mir klar: Jesu Worte sind keine Metapher, sondern Lebensrealität. Und doch habe ich gerade in dieser Unsicherheit Gottes Nähe stärker erfahren als in den sicheren Zeiten.

Glaubst du nicht?

🇬🇧 Englisch

No Place to Lay His Head

Jesus said: “Foxes have dens and birds of the air have nests, but the Son of Man has no place to lay his head.” (Luke 9:58)

I have understood this verse very literally in my own life. There were times when I was both homeless and an entrepreneur. Back then, when my first wife was unfaithful, I packed my suitcase and left.

I had no secure place, no roof over my head – and yet the courage to start building a small Christian café in a basement. A basement I had rented cheaply – not knowing it was also used by a Serbian-Bangladeshi Muslim community. And so, a Christian café arose right inside a mosque.

There I slept, using the Muslims’ water to wash myself. I witnessed how the Africans, who helped me with the construction work, began to argue with the Muslims – about whether or not to take off their shoes.

And yet, I lived in this basement while I started searching for staff, because I wanted to found a recruitment agency. I lived there when I met my wife – who eventually took me to live in an asylum-seekers’ shelter.

It became clear to me then: Jesus’ words are not just a metaphor, but a lived reality. And yet, in this insecurity, I experienced God’s presence even more strongly than in secure times.

Don’t you believe it?

🇧🇬 Български

Няма място, където да положи глава

Исус каза: „Лисиците имат леговища и птиците небесни – гнезда, но Човешкият Син няма къде глава да подслони.“ (Лука 9:58)

Аз разбрах този стих съвсем буквално в моя живот. Имаше времена, когато бях едновременно бездомник и предприемач. Тогава, когато първата ми съпруга ми изневери, аз взех куфара си и си тръгнах.

Нямах сигурно място, нямаше покрив над главата ми – и въпреки това имах смелост да започна да изграждам малко християнско кафе в един сутерен. Сутерен, който бях наел евтино – без да знам, че се използва и от сръбско-бангладешка мюсюлманска общност. Така възникна християнско кафе в самата джамия.

Там спях, ползвах водата на мюсюлманите, за да се измивам. Станах свидетел как африканците, които ми помагаха в ремонта на този строеж, започнаха да спорят с мюсюлманите – дали трябва да си събуят обувките или не.

И все пак живях в този сутерен, докато започнах да търся персонал, защото исках да създам агенция за работа. Живях там, когато срещнах жена си – която накрая ме заведе да живея в общежитие за търсещи убежище.

Тогава ми стана ясно: думите на Исус не са метафора, а жива реалност. И въпреки несигурността, именно тогава усетих Божието присъствие по-силно, отколкото във времена на сигурност.

Не вярваш ли?