🇩🇪 Deutsch

Wir lesen in Apostelgeschichte 4:

„Während sie zum Volk redeten, traten zu ihnen die Priester und der Hauptmann der Tempelwache und die Sadduzäer, die verdross, dass sie das Volk lehrten und verkündigten in Jesus die Auferstehung von den Toten. Und sie legten Hand an sie und setzten sie gefangen bis zum Morgen; denn es war schon Abend. Aber viele von denen, die das Wort gehört hatten, wurden gläubig; und die Zahl der Männer stieg auf etwa fünftausend.“ (Apg 4,1–4)

Petrus und die Jünger hatten nichts Unrechtes getan. Sie lehrten im Tempel und verkündigten die Auferstehung. Doch die Tempelwache kam, und sie wurden verhaftet.

Das klingt uns vertraut: Auch heute geschieht es, dass Menschen festgenommen oder verhört werden, obwohl sie nichts verbrochen haben. Ich selbst habe das schon mehrfach erlebt: Man ruft dich zu Fragen, man überprüft dich, und am Ende heißt es: „Sie haben ja nichts getan.“ – und doch bleibt das Stigma, dass man einmal verhaftet wurde.

Vielleicht war es bei Petrus ähnlich. Vielleicht hat man ihm nachgesagt: „Das ist doch der, den sie festgenommen haben.“ – ohne zu sagen: „Aber sie haben nichts gefunden.“

Das ist die Erfahrung vieler Christen: Nicht das Urteil Gottes zählt in den Augen der Welt, sondern das Gerücht, die Verdächtigung, die Macht der Stärkeren.

Doch Gottes Urteil bleibt: Er sieht die Wahrheit. Und er gebraucht sogar die Verfolgung, damit noch mehr Menschen glauben. Aus der Predigt des Petrus wurden an diesem Tag fünftausend gläubig – trotz Gefangenschaft.

Darum dürfen wir festhalten: Menschen können uns fesseln, aber Gottes Wort ist nicht gefangen.

🇬🇧 English

Sermon: The Preaching Ministry of Peter

We read in Acts 4:

“While they were speaking to the people, the priests, the captain of the temple guard, and the Sadducees came up to them, greatly disturbed because they were teaching the people and proclaiming in Jesus the resurrection from the dead. They laid hands on them and put them in custody until the next day, for it was already evening. But many of those who had heard the word believed, and the number of the men came to about five thousand.” (Acts 4:1–4)

Peter and the disciples had done nothing wrong. They preached in the temple and proclaimed the resurrection. Yet the temple guard came, and they were arrested.

This sounds familiar: even today people are arrested or interrogated although they have done nothing unlawful. I myself have experienced this more than once: they question you, they check you, and in the end they admit, “You did nothing.” – but still the stigma remains that you were once arrested.

Maybe it was the same for Peter. Perhaps people said, “Isn’t he the one they arrested?” – without adding, “but they found nothing.”

That is the experience of many Christians: not God’s judgment, but suspicion and rumor shape their reputation in the world.

But God’s judgment stands: He sees the truth. And He even uses persecution so that more people may believe. From Peter’s preaching that day, five thousand became believers – despite the imprisonment.

Therefore, let us hold on: people can bind us, but God’s Word is never bound.

🇧🇬 Български

Проповед: Проповедническото служение на Петър

Четем в Деяния 4:

„Докато говореха на народа, дойдоха при тях свещениците, началникът на храмовата стража и садукеите, възмутени, че поучаваха народа и проповядваха в Исус възкресението от мъртвите. И сложиха ръце върху тях и ги хвърлиха в тъмница до сутринта, понеже вече беше вечер. Но мнозина от онези, които бяха чули словото, повярваха, и броят на мъжете стана около пет хиляди.“ (Деян. 4:1–4)

Петър и учениците не бяха сторили нищо зло. Те проповядваха в храма и възвестяваха възкресението. Но храмовата стража дойде и ги арестува.

Това звучи познато: и днес хора биват задържани или разпитвани, въпреки че не са извършили престъпление. Аз самият съм преживявал това повече от веднъж: задават ти въпроси, проверяват те и накрая казват: „Не сте направили нищо.“ – но остава петното, че си бил арестуван.

Може би същото беше и с Петър. Може би хората казваха: „Това не е ли онзи, когото задържаха?“ – без да добавят: „Но не намериха вина у него.“

Това е опитът на много християни: не Божият съд, а подозренията и слуховете определят образа им пред света.

Но Божият съд остава: Той вижда истината. И Той дори използва гонението, за да повярват още повече хора. От проповедта на Петър в онзи ден повярваха пет хиляди – въпреки затвора.

Затова нека помним: хората могат да ни вържат, но Божието слово не е вързано.