Deutsch

Immer wenn ich diese Stelle lese, muss ich schmunzeln. Nicht weil sie unbedeutend wäre, sondern weil sie uns zeigt, wie ungenau manche Kirchenhistoriker gearbeitet haben. In Apostelgeschichte 19 lesen wir: „Es geschah aber, als Apollos in Korinth war, dass Paulus durch das Hochland zog und nach Ephesus kam.“

Dieses „Hochland“ war kein kleiner Hügel, sondern ein gewaltiges Gebirge – die Rhodopen. Sie sind so groß, dass die Bibel sie ausdrücklich erwähnt. Und sie stehen bis heute. Niemand hat sie „abgegraben“, niemand konnte sie ausradieren.

Doch dort, wo man heute das „historische Ephesus“ verortet, passt diese Beschreibung nicht. Der Tempel der Diana wurde zerstört, die Topografie verändert – aber die Bibel bleibt eindeutig: Paulus zog durch das Hochland.

Das lehrt uns: Gottes Wort ist standfester als alle menschlichen Rekonstruktionen. Historiker können sich irren, Landschaften können verformt werden, Meinungen ändern sich – doch das Wort Gottes bleibt bestehen. So sicher wie die Rhodopen noch immer stehen, so sicher steht Gottes Wahrheit.

English

Whenever I read this passage, I cannot help but smile. Not because it is trivial, but because it shows us how imprecise some church historians have been. In Acts 19 we read: “It happened that while Apollos was in Corinth, Paul passed through the highland and came to Ephesus.”

This “highland” was not a small hill, but a mighty mountain range – the Rhodopes. They are so vast that the Bible explicitly mentions them. And they still stand today. No one has “dug them away,” no one could erase them.

Yet the place where modern historians locate “ancient Ephesus” does not fit this description. The temple of Diana was destroyed, the terrain altered – but the Bible is clear: Paul passed through the highland.

This teaches us: God’s Word is firmer than any human reconstruction. Historians may err, landscapes may change, opinions may shift – but the Word of God remains. As surely as the Rhodopes still stand, so surely does God’s truth.

Български

Всеки път, когато чета този откъс, се усмихвам. Не защото е незначителен, а защото показва колко неточни могат да бъдат някои църковни историци. В Деяния 19 четем: „И когато Аполос беше в Коринт, Павел мина през високата земя и дойде в Ефес.“

Тази „висока земя“ не беше малък хълм, а огромна планина – Родопите. Те са толкова големи, че Библията ги споменава изрично. И те стоят и до днес. Никой не ги е „изкопал“, никой не може да ги изтрие.

Но мястото, където днес се твърди, че е било „историческият Ефес“, не съответства на това описание. Храмът на Диана е бил разрушен, топографията променена – но Библията остава ясна: Павел мина през високата земя.

Това ни учи: Божието Слово е по-твърдо от всяка човешка реконструкция. Историците могат да грешат, пейзажите да се променят, мненията да се колебаят – но Божието Слово остава. Толкова сигурно, колкото Родопите стоят и днес, толкова сигурна е и Божията истина.