Es gibt Momente in unserem Leben, in denen fragen wir uns: Vater, warum tust Du uns das an. Es gibt Momente, in denen merkt der Teufel, dass unsere Arbeit erfolgreich werden könnte. Und es darf uns nicht wundern, dass er in solchen Momenten alle Möglichkeiten nützt, um den Angriff abzuwehren.

Denn: Für ihn bauen wir ja nicht das Reich Gottes, sondern wir kämpfen gegen das Reich des Teufels. Weil er ja derzeit sich als rechtmäßiger Herrscher sieht.

Dann aber, wenn wir Minuten haben, in denen wir uns wieder einmal fragen, warum Gott dies alles zulässt, dann wird uns klar, warum er Jesus genau genommen durch die Hölle geschickt hat. Wir lesen dies zum Beispiel im Johannesevangelium im Kapitel 19 in den Versen 1 bis 5:

Johannes 19,1 Da nahm Pilatus Jesus und ließ ihn geißeln. 2 Und die Soldaten flochten eine Krone aus Dornen und setzten sie auf sein Haupt und legten ihm ein Purpurgewand an 3 und traten zu ihm und sprachen: Sei gegrüßt, König der Juden!, und schlugen ihm ins Gesicht. 4 Und Pilatus ging wieder hinaus und sprach zu ihnen: Seht, ich führe ihn heraus zu euch, damit ihr erkennt, dass ich keine Schuld an ihm finde. 5 Da kam Jesus heraus und trug die Dornenkrone und das Purpurgewand. Und Pilatus spricht zu ihnen: Sehet, welch ein Mensch!

 Da muss ihn also jemand geißeln lassen, der ihn für unschuldig hält. Immer in der Hoffnung, dass dies dann das Volk einsieht. Und Jesus gehen lässt. Und es ist Pilatus, der dem Volk mitteilt, dass Jesus ein Mensch ist. Der selbe, der auch weiß, dass er König ist.

Wenn wir heute also solche Momente erleben, dann können wir uns immer wieder in diese wenigen Minuten versetzen und dann ist alles was wir erleben nur noch halb so schlimm.

Glaubst Du nicht?

Moments of Trial

There are moments in our lives when we ask:
Father, why are You allowing this to happen?
Moments when the devil realizes that our work might actually become effective.
And we should not be surprised that in those very moments,
he uses every means available to counterattack.

Because: we are not building the kingdom of God for him –
we are fighting against the kingdom of the devil.
He still sees himself as the rightful ruler of this world.

And when we find ourselves asking again:
Why does God allow all of this?
It becomes clear to us:
This is why He let Jesus go through hell.

We read it in the Gospel of John, chapter 19, verses 1–5:

Then Pilate took Jesus and had him flogged.
The soldiers twisted together a crown of thorns and put it on his head.
They clothed him in a purple robe and went up to him again and again, saying,
“Hail, king of the Jews!” And they slapped him in the face.
Once more Pilate came out and said to the crowd,
“Look, I am bringing him out to you to let you know that I find no basis for a charge against him.”
When Jesus came out wearing the crown of thorns and the purple robe,
Pilate said to them, “Behold the man!”

So someone has him flogged – even though he finds him innocent.
In the hope that the people might be satisfied with that.
And it is Pilate who declares:
This is a man.
The same one who also knows: He is a king.

And when we go through such moments today,
we can always place ourselves in these few minutes of Scripture.
And then, suddenly, what we are experiencing seems far less terrible.

Don’t you believe it?

Моменти на изпитание

Има моменти в живота ни, когато питаме:
Татко, защо ни го причиняваш това?
Моменти, в които дяволът разбира, че работата ни може да се окаже успешна.
И не бива да се учудваме, че точно тогава
той използва всичко, с което разполага, за да отвърне на удара.

Защото: ние не градим Божието царство за него –
ние се борим срещу царството на дявола.
Той все още се възприема като законен господар на този свят.

И когато се запитаме отново:
Защо Бог допуска всичко това?
Тогава ни става ясно:
Затова Бог остави Исус да мине през ада.

Четем го в Евангелието на Йоан, 19 глава, от 1 до 5 стих:

Тогава Пилат взе Исус и заповяда да го бичуват.
Войниците сплетоха венец от тръни и го сложиха на главата му.
Облякоха го в пурпурна дреха и отново и отново му казваха:
„Здравей, царю юдейски!“ – и го удряха по лицето.
Пилат излезе отново и каза на народа:
„Ето, извеждам го при вас, за да знаете, че не намирам вина в него.“
Исус излезе, носейки трънения венец и пурпурната дреха.
А Пилат им каза:„Ето човека!“

Така че някой го бичува – въпреки че го смята за невинен.
С надеждата, че това ще задоволи народа.
И именно Пилат казва:
„Ето човека.“
Същият, който знае: Той е цар.

Когато днес преживяваме такива моменти,
можем отново и отново да се поставим в тези няколко минути от Писанието.
И тогава всичко, което преживяваме, изглежда много по-малко страшно.

Не вярваш ли?