(Deutsch)

Liebe Freunde,

es ist erstaunlich, dass Jesus – ein Mann, der offenbar nicht arm war, immerhin wurde später um seine Kleider gewürfelt – kein eigenes Reittier besaß. Stattdessen ließ er sich für seinen Einzug in Jerusalem ein Füllen ausborgen.

Im Lukasevangelium lesen wir:

Lukas 19,28–31
Und als er das gesagt hatte, ging er voran und zog hinauf nach Jerusalem.
Und es begab sich, als er nahe von Betfage und Betanien an den Berg kam, der Ölberg heißt,
da sandte er zwei Jünger und sprach:
„Geht in das Dorf, das vor euch liegt. Wenn ihr hineinkommt, werdet ihr ein Füllen angebunden finden,
auf dem noch nie ein Mensch gesessen hat; bindet es los und bringt es her!
Und wenn euch jemand fragt: ‚Warum bindet ihr es los?‘, dann sagt: ‚Der Herr braucht es.‘“

An dieser Stelle gibt es drei mögliche Erklärungen:

Erstens: Ein Wunder.
Jesus wusste im Voraus, wo das Tier steht. Und erstaunlich genug – man ließ es ziehen, einfach so.

Zweitens: Es war gar kein fremdes Tier.
Vielleicht gehörte es einem seiner Anhänger. Vielleicht war alles vorbereitet.
Seien wir ehrlich: Würden wir heute einem Fremden unser Auto überlassen, nur weil er sagt: „Der Herr braucht es“?

Drittens: Jesus war bereits so bekannt, dass sein Name allein genügte.
Man erwartete seinen Einzug als König. Und wer ihm dienen konnte, tat es voller Ehre.

Aber: Woher wusste er dann so genau, wo das Tier stand?

War es göttliche Voraussicht?
War es kluge Planung?
Oder war es ein Zeichen, dass Vertrauen oft größer ist, als wir denken?

Was wäre, wenn Jesus heute zu Dir sagen würde:
„Ich brauche Dich.“
Würdest Du bereit sein, ihm Dein Leben, Deine Zeit oder Deine Gaben zu geben?

Oder würdest Du sagen:
„Moment mal – das ist meins“?

🌍 English Version: The Entry into Jerusalem – The Backstory

Dear friends,

It is quite surprising that Jesus – a man who clearly wasn’t poor (after all, they cast lots for his clothes) – never owned a riding animal.
Instead, he had to borrow one for his entry into Jerusalem.

Let’s read from Luke 19:28–31:

After Jesus had said this, he went on ahead, going up to Jerusalem.
As he approached Bethphage and Bethany at the hill called the Mount of Olives,
he sent two of his disciples, saying to them:
“Go to the village ahead of you, and as you enter it, you will find a colt tied there,
which no one has ever ridden. Untie it and bring it here.
If anyone asks you, ‘Why are you untying it?’ say, ‘The Lord needs it.’”

At this point, we have three possible explanations:

First: A miracle.
Jesus somehow knew exactly where the colt would be – and the people simply let it go.

Second: The animal wasn’t truly a stranger’s.
Maybe it belonged to one of his followers. Maybe it had all been arranged ahead of time.
Let’s be honest: Would you give your car to a stranger who just says, “The Lord needs it”?

Third: Jesus was already so well known that his name alone opened doors.
People expected him as a king – and gladly helped where they could.

But how did he know the colt would be there?

Was it divine insight?
Careful planning?
Or a sign of how much trust existed around him?

And what if today, the Lord said to you:
“I need you.”
Would you give him your time, your heart, your gift?

Or would you hesitate?

🇧🇬 Български: Влизането в Ерусалим – Предисторията

Скъпи приятели,

Наистина е изненадващо, че Исус – човек, който явно не е бил беден (в крайна сметка хвърляха жребий за дрехите му) – никога не е имал свое животно за яздене.
Вместо това, за влизането си в Йерусалим, той заемаше едно младо магаре.

Да чуем от Евангелие според Лука 19:28–31:

След като каза това, Исус тръгна напред към Йерусалим.
Когато наближи Витфагия и Витания, до хълма, наречен Елеонски,
изпрати двама от учениците си с думите:
„Отидете в селото пред вас. Когато влезете, ще намерите едно вързано магаренце,
на което никой никога не е яздил. Развържете го и го доведете.
Ако някой ви попита: ‘Защо го развързвате?’, кажете: ‘На Господа му е нужно.’“

Тук можем да видим три възможности:

Първо: Чудо.
Исус е знаел къде е магаренцето и хората просто го дали.

Второ: То не е било чуждо.
Може би принадлежало на някой от неговите последователи. Може би всичко било подготвено предварително.
Нека сме честни: Бихте ли дали колата си на непознат, който ви каже „Господ има нужда от нея“?

Трето: Исус вече бил толкова известен, че самото споменаване на името му било достатъчно.
Хората очаквали Месия и били готови да помогнат.

Но как е знаел точно къде се намира животното?

Божествена прозорливост?
Добра организация?
Или свидетелство за вяра и доверие?

А какво ако днес Господ каже:
„Имам нужда от теб.“
Ще му дадеш ли времето си, дарбите си, сърцето си?

Или ще отговориш:
„Съжалявам – това си е мое.“?