(Deutsch)

Liebe Freunde,

kennt ihr das auch? Es ist schon schwer genug, im Computerzeitalter überhaupt noch Menschen für echte, reale Aktionen zu begeistern. Und wenn sich dann doch ein paar finden, beginnt oft das nächste Problem: Wer darf leiten?

Was dann folgt, ist eine Art moderne Hackordnung – nicht abgeleitet von Jakob Wilhelm Behaghel von Hack, aber mindestens genauso hartnäckig.

Viele gute Projekte scheitern nicht an der Idee oder am Sinn – sondern daran, dass man sich nicht einig wird, wer die Nummer eins sein darf.

So einen Moment erlebte auch Jesus.
Nicht ein Streit um Platz 1, sondern um Platz 2.
Und doch hätte er alles zerstören können.

Lukas 9,46–48:
Es kam aber unter ihnen der Gedanke auf, wer von ihnen der Größte wäre.
Da aber Jesus den Gedanken ihres Herzens erkannte, nahm er ein Kind und stellte es neben sich
und sprach zu ihnen: Wer dieses Kind aufnimmt in meinem Namen, der nimmt mich auf;
und wer mich aufnimmt, der nimmt den auf, der mich gesandt hat.
Denn wer der Kleinste ist unter euch allen, der ist groß.

Jesus stellte ein Kind in die Mitte.
Ein Bild.
Vielleicht eine Notlösung.
Vielleicht sogar sein eigenes Kind?
Wir wissen es nicht.
Aber wir wissen, was es bewirkt hat:
Der Streit verstummte. Die Bewegung wurde gerettet.

Wer ein Kind aufnimmt, der nimmt Gott auf.
Wer sich klein macht, der ist groß.

Sermon – The Child of Jesus?

(English)

Dear friends,

have you ever experienced this?
In the digital age, it’s already hard enough to get people to join real-life projects.
But even when you find a group – another problem appears:
Who gets to lead?

Suddenly, a kind of digital pecking order sets in –
not inspired by Jakob Wilhelm Behaghel von Hack, but just as persistent.

Many meaningful initiatives fail –
not because they lack purpose or passion –
but because of the argument about who gets to be number one.

Jesus faced a similar moment.
Not a fight for first place – but for second.
Still, it could have broken everything.

Luke 9:46–48:
An argument started among the disciples as to which of them would be the greatest.
Jesus, knowing their thoughts, took a little child and had him stand beside him.
Then he said to them, “Whoever welcomes this child in my name welcomes me;
and whoever welcomes me welcomes the one who sent me.
For it is the one who is least among you all who is the greatest.”

Jesus put a child in their midst.
A symbol.
Perhaps a last resort.
Maybe even his own child?
We don’t know.

But we do know what it did:
It ended the argument. It saved the mission.

Whoever welcomes a child – welcomes God.
Whoever becomes small – becomes great.

Проповед – Детето на Исус?

(Bulgarisch / Български)

Скъпи приятели,

познавате ли това усещане? В дигиталната епоха е вече трудно да убедим хората да се включат в реални действия. А когато се намерят – идва следващият въпрос:
Кой ще води?

Започва една съвременна „йерархия на кълване“ –
не по модела на Якоб Вилхелм Бехагел фон Хак,
но също толкова упорита.

Много ценни проекти се провалят –
не защото им липсва смисъл или идея –
а защото не могат да решат кой ще бъде номер едно.

Исус също преживя такъв момент.
Не борба за първото, а за второто място.
Но можеше да разруши всичко.

Лука 9:46–48:
И влезе помежду им мисъл кой от тях е най-големият.
А Исус, като позна мисълта в сърцата им, взе едно дете, постави го до Себе Си
и им каза: „Който приеме това дете в Мое име, Мене приема.
А който приема Мене, приема Този, Който Ме е пратил.
Защото който е най-малкият между всички вас, той е най-големият.“

Исус постави дете в центъра.
Образ.
Може би отчаяно решение.
Може би дори Негово дете? Не знаем.

Но знаем какво постигна:
Спорът спря. Движението беше спасено.

Който приеме дете – приема Бога.
Който се смири – ще бъде велик.