DEUTSCH

Es ist überraschend, liebe Freunde, dass die Jünger Kinder von Jesus fernhielten. Offenbar war es selbst in ihrer Nähe nicht selbstverständlich, dass Kinder zu Jesus kommen durften.

Matthäus 19,13–15:
Da wurden Kinder zu ihm gebracht, dass er die Hände auf sie legte und betete. Die Jünger aber fuhren sie an.
Aber Jesus sprach: „Lasset die Kinder und wehret ihnen nicht, zu mir zu kommen; denn solchen gehört das Himmelreich.“
Und er legte die Hände auf sie und zog von dort weiter.

Man fragt sich: Welche Kinder waren das eigentlich? Und könnte es – wie in 2. Johannes 1 – sogar sein, dass auch eigene Kinder gemeint sein könnten?

„Der Älteste an die auserwählte Herrin und ihre Kinder …“

Die traditionelle Deutung sieht darin symbolische Sprache: Eine Gemeinde und ihre Mitglieder. Doch die Frage bleibt: Warum wollten die Jünger Kinder fernhalten?

Die Antwort liegt vielleicht in der Kultur jener Zeit. Kinder galten nicht als religiöse Gesprächspartner. Doch Jesus sagt deutlich: Gerade solche wie sie – ihnen gehört das Himmelreich. Vertrauen, Offenheit, Echtheit – das ist der Weg.

Heute wie damals gilt:

Hindert die Kinder nicht. Führt sie zu Jesus – im Herzen, im Gebet, im Glauben.

ENGLISH

It is surprising, dear friends, that even the disciples kept children away from Jesus. Apparently, it wasn’t self-evident that children had a place near him.

Matthew 19:13–15:
Then children were brought to him so that he might lay his hands on them and pray. But the disciples rebuked them.
But Jesus said: “Let the children come to me, and do not hinder them, for the kingdom of heaven belongs to such as these.”
And he laid his hands on them and went on his way.

One may wonder: Who were these children? And is it possible – as hinted in 2 John 1 – that there were even personal children involved?

“The elder to the elect lady and her children…”

Traditionally, this is seen as symbolic language for a church and its members.
Still, the question remains: Why would the disciples push the children away?

The answer likely lies in the culture of the time. Children were not seen as theological dialogue partners. But Jesus says: The kingdom belongs to such as these.
Trust. Openness. Authenticity. That’s the way.

Then and now, his words remain:

Do not hinder the children. Bring them to Jesus – in your heart, in prayer, in faith.

БЪЛГАРСКИ

Учудващо е, скъпи приятели, че дори учениците не позволиха на децата да се приближат до Исус. Очевидно дори в Неговото обкръжение не беше естествено децата да бъдат приети.

Матей 19:13–15:
Тогава доведоха при Него деца, за да положи ръце върху тях и да се помоли. Но учениците ги смъмриха.
А Исус каза: „Оставете децата да дойдат при Мене и не ги възпирайте, защото на такива е небесното царство.“
И положи ръце върху тях и си отиде оттам.

Човек се пита: Кои бяха тези деца? И възможно ли е – както намеква 2 Йоан 1 – да става дума дори за Негови собствени деца?

„Стареят до избраната госпожа и нейните деца…“

Традиционно това се разбира като символичен език – църква и нейните вярващи.
Но остава въпросът: Защо учениците ги отблъснаха?

Вероятно поради културата на онова време – децата не се считаха за духовни събеседници. Но Исус казва: Точно на такива принадлежи царството.
Доверие. Откритост. Истинност.

И днес Неговите думи звучат:

Не пречете на децата. Доведете ги при Исус – в сърцето, в молитвата, във вярата.