Markus 4,33–34

„Durch viele solche Gleichnisse verkündete er ihnen das Wort, so wie sie es aufnehmen konnten.
Er redete nur in Gleichnissen zu ihnen; seinen Jüngern aber erklärte er alles, wenn er mit ihnen allein war.“

Jesus hat nie einfach nur „gesagt, was Sache ist“.
Er erzählte Geschichten. Er benutzte Bilder. Er sprach in Gleichnissen.
Warum?

Weil der Glaube nicht wie ein Rezept funktioniert – sondern wie ein Lied.
Ein Lied muss gehört werden. Es muss in uns klingen.
Und manchmal ist es das Gleichnis, das die Herzen erreicht, wo die Lehre nicht mehr durchkommt.

Unser neues Oratorium „Ein Lied“ ist genau so ein Gleichnis.
Nicht ein Lied über Gott – sondern ein Lied, das selbst fragt, was es mit Gott zu tun hat.

„Wozu bin ich da?“
„Werde ich gehört?“
„Darf ich Gott dienen?“

Jesus hätte geschmunzelt – denn auch er sagte:

„Ich bin der gute Hirte.“
„Ich bin die Tür.“
„Ich bin das Licht.“

Wer sich traut, in Bildern zu sprechen,
der traut auch dem Zuhörer zu, mit dem Herzen zu hören.

Und genau das tun wir – mit jedem Lied, mit jedem Gleichnis, mit jedem Klang.

🇬🇧 Sermon – English

Why this song is a parable

Mark 4:33–34

“With many such parables he spoke the word to them, as they were able to hear it.
He did not speak to them without a parable, but privately to his own disciples he explained everything.”

Jesus rarely just „told the truth.“
He told stories. He used images. He spoke in parables.

Why?

Because faith is not a formula. It’s like a song.
And a song must be heard, not explained.
Sometimes it’s the parable that reaches the heart where pure doctrine cannot.

Our new oratorio “Ein Lied” is such a parable.
Not just a song about God – but a song that asks God:

“Why do I exist?”
“Will I ever be heard?”
“Can I serve You?”

Jesus would have smiled. He too said:

“I am the Good Shepherd.”
“I am the door.”
“I am the light.”

Those who dare to speak in images
trust the listener to hear with the heart.

And that’s what we do – through every song, every parable, every note.

🇧🇬 Проповед – Български

Защо тази песен е притча

Марко 4:33–34

„С много такива притчи им говореше словото, според както можеха да го разбират.
Без притча не им говореше; а насаме обясняваше всичко на учениците Си.“

Исус рядко казваше нещата направо.
Той разказваше истории, използваше картини, говореше чрез притчи.

Защо?

Защото вярата не е формула. Тя е като песен.
А една песен трябва да бъде чута. Тя трябва да прозвучи в сърцето.

Понякога притчата достига сърцето, когато теорията вече не действа.

Новият ни ораториум „Ein Lied“ (Една песен) е такава притча.
Не просто песен за Бога – а песен, която пита самия Бог:

„Защо съществувам?“
„Ще бъда ли чута?“
„Мога ли да служа на Теб?“

Исус би се усмихнал. Той също казваше:

„Аз съм добрият пастир.“
„Аз съм вратата.“
„Аз съм светлината.“

Онзи, който се осмелява да говори чрез картини,
вярва, че слушателят ще чуе със сърцето си.

А ние правим точно това – с всяка песен, всяка притча, всяка нота.