Deutsch

Es ist überraschend, dass Jesus die große Gelegenheit, seine Botschaft vor dem Sanhedrin zu wiederholen, nicht nutzt.
Er sagt:

„Was fragst du mich? Frage die, die gehört haben, was ich zu ihnen geredet habe. Siehe, sie wissen, was ich gesagt habe.“ (Joh 18,21)

Er verweist auf die Zeugen, nicht auf sich selbst.
Damit stellt er klar: Die Menschen im Tempel gehören zu ihm.
Vielleicht war es genau das, was den Zorn des Sanhedrin entfachte:
Dass seine Botschaft nicht bei den Mächtigen blieb, sondern in den Herzen des Volkes lebte.

Auch heute gilt: Wo eine neue Botschaft auftritt, halten manche sie für gefährlich – und versuchen, nicht die Botschaft zu widerlegen, sondern ihre Zeugen zum Schweigen zu bringen.

English

It is surprising that Jesus did not use the great opportunity before the Sanhedrin to repeat his message as King of Israel.
Instead he said:

“Why do you ask me? Ask those who heard me. Surely they know what I said.” (John 18:21)

He pointed to the witnesses, not to himself.
Thus he made it clear: the people in the Temple belong to him.
Perhaps this is what enraged the Sanhedrin – that his message was no longer theirs to control, but alive in the hearts of the people.

Even today: when a new message arises, some call it dangerous – and they try not to challenge the message, but to silence the witnesses.

Български

Изненадващо е, че Исус не използва голямата възможност пред Синедриона, за да повтори посланието си като Цар на Израил.
Той казва:

„Защо питаш мене? Питай онези, които чуха какво им говорих. Те знаят какво съм казал.“ (Йоан 18:21)

Той посочва към свидетелите, а не към себе си.
Така става ясно: хората в храма принадлежат на Него.
Може би именно това разгневи Синедриона – че посланието му вече не беше в ръцете на властимащите, а живееше в сърцата на народа.

И днес виждаме същото: когато се появи ново послание, някои го смятат за опасно – и вместо да се противопоставят на него, се опитват да заглушат свидетелите.