Es ist überraschend, liebe Freunde, wenn wir im Lukasevangelium im Kapitel 24 in den Versen 36 bis 43 lesen, dass Jesus bei der Begegnung mit den Jüngern aß. Weil die Grundbedingung, dass jemand essen kann die ist, dass er auch körperlich existiert.

Lukas 24,36 Als sie aber davon redeten, trat er selbst mitten unter sie und sprach zu ihnen: Friede sei mit euch! 37 Sie erschraken aber und fürchteten sich und meinten, sie sähen einen Geist. 38 Und er sprach zu ihnen: Was seid ihr so erschrocken, und warum kommen solche Gedanken in euer Herz? 39 Seht meine Hände und meine Füße, ich bin’s selber. Fasst mich an und seht; denn ein Geist hat nicht Fleisch und Knochen, wie ihr seht, dass ich sie habe. 40 Und als er das gesagt hatte, zeigte er ihnen seine Hände und Füße. 41 Da sie es aber noch nicht glauben konnten vor Freude und sich verwunderten, sprach er zu ihnen: Habt ihr hier etwas zu essen? 42 Und sie legten ihm ein Stück gebratenen Fisch vor. 43 Und er nahm’s und aß vor ihnen. 

Die Auferstehung Jesu muss folglich körperlich erfolgt sein. Und ebenso ist es wohl auch zu verstehen, dass er Thomas anbietet in seine Wunden zu greifen.

Etwas, dass eine Frage aufwirft. Warum ihn seine eigene Frau, Maria Magdalena nicht erkannte und für den Gärtner hielt. Oder warum ihn die Emmaus Jünger nicht gleich erkannten.

Die Auferstehung scheint also körperlich, sehr wohl aber verändernd über die Bühne gegangen zu sein.

Glaubst Du nicht?

On the Bodily Resurrection

It is surprising, dear friends, when we read in the Gospel of Luke, chapter 24, verses 36–43, that Jesus ate in the presence of the disciples. For the basic condition of eating is that one must physically exist.

Luke 24:36 While they were still talking about this, Jesus himself stood among them and said to them, “Peace be with you.”
37 They were startled and frightened, thinking they saw a ghost.
38 He said to them, “Why are you troubled, and why do doubts rise in your hearts?
39 Look at my hands and my feet. It is I myself! Touch me and see; a ghost does not have flesh and bones, as you see I have.”
40 When he had said this, he showed them his hands and feet.
41 And while they still did not believe it because of joy and amazement, he asked them, “Do you have anything here to eat?”
42 They gave him a piece of broiled fish,
43 and he took it and ate it in their presence.

The resurrection of Jesus must therefore have been a bodily resurrection. And likewise, we may understand that he invited Thomas to touch his wounds.

This raises a question: Why did his own wife, Mary Magdalene, not recognize him and mistake him for the gardener? Or why did the disciples on the road to Emmaus not recognize him immediately?

The resurrection thus seems to have been bodily, yet at the same time transformative.

Do you not believe it?

За телесното възкресение

Учудващо е, скъпи приятели, когато четем в Евангелието на Лука, глава 24, стихове 36–43, че Исус яде пред учениците. Защото основното условие, за да може някой да яде, е да съществува физически.

Лука 24:36 И когато те говореха за това, сам Исус застана посред тях и им каза: „Мир вам!“
37 А те се стреснаха и изплашиха, понеже мислеха, че виждат дух.
38 Но Той им каза: „Защо се смущавате? И защо такива мисли влизат в сърцата ви?
39 Погледнете ръцете Ми и нозете Ми; Аз съм! Докоснете Ме и вижте; защото духът няма плът и кости, както виждате, че Аз имам.“
40 И като каза това, им показа ръцете и нозете Си.
41 А понеже от радост още не вярваха и се чудеха, Той им каза: „Имате ли тук нещо за ядене?“
42 Те Му дадоха парче печена риба.
43 И Той го взе и яде пред тях.

Следователно възкресението на Исус трябва да е било телесно. И по същия начин можем да разберем, че Той покани Тома да докосне раните Му.

Но това повдига въпрос: Защо собствената Му жена, Мария Магдалена, не Го разпозна и Го помисли за градинаря? Или защо учениците от Емаус не Го познаха веднага?

Възкресението изглежда телесно, но същевременно преобразяващо.

Не вярвате ли?