von Hans-Georg Peitl

Deutsch

Gestern hat mich jemand gefragt, warum ich mich eigentlich weiter für Obdachlose einsetze.
Meine Antwort war klar: Weil ich von 1998 bis 2006 selbst obdachlos war.

Als ich und meine Frau uns 2006 kennenlernten, saß ich im Obdachlosenheim in der Gänsbachergasse, sie lebte im Asylwerberheim in der Quellenstraße. Schließlich zog ich zu ihr ins Flüchtlingsheim. Gott sei Dank war es privat geführt – sonst hätte man uns das wohl nicht erlaubt.

Wir beide begannen also als Obdachlose. Und dass wir damals versuchten, die Zähne meiner Frau zu reparieren, wird uns bis heute vorgehalten: „Ein Obdachloser soll Geld nicht für sich selbst verwenden!“
Die Botschaft dahinter lautet: Ein Obdachloser soll bitte immer ein Obdachloser bleiben.

Doch wir waren mit dieser Situation nicht einverstanden.

Jesus selbst sagte in Matthäus 8,20:
„Die Füchse haben Gruben, und die Vögel unter dem Himmel Nester; aber der Menschensohn hat nichts, wo er sein Haupt hinlege.“

Auch er kannte das Leben ohne feste Bleibe. Auch er kämpfte weiter.

Und so haben auch wir nicht aufgegeben: Wir gründeten Obdachlosenzeitungen, eine Partei, die sogar zu Wahlen antrat, und nun ein Radio. Bis heute gibt es Kräfte, die uns den Boden unter den Füßen wegziehen wollen – doch wir bleiben dabei: Obdachlose können viel leisten, wenn man ihnen nur eine Chance gibt.

English

Yesterday someone asked me why I continue to stand up for homeless people.
My answer was simple: Because from 1998 to 2006 I was homeless myself.

When my wife and I met in 2006, I lived in a homeless shelter in Vienna, and she in an asylum home. Eventually, I moved in with her at the refugee shelter. Thankfully it was privately run – otherwise, they would never have allowed it.

So we both began as homeless. And the fact that we tried to repair my wife’s teeth at that time is still held against us: “A homeless person should not use money for himself!”
The hidden message: A homeless person is expected to remain homeless forever.

But we did not agree with that.

Jesus himself said in Matthew 8:20:
“Foxes have holes, birds have nests, but the Son of Man has no place to lay his head.”

He too knew life without a home. He too kept going.

And so we did not give up: we founded homeless newspapers, a political party that even took part in elections, and now a radio station. Even today, there are forces that try to pull us back down – but we remain convinced: Homeless people can achieve a lot, if only they are given a chance.

Български (Bulgarisch)

Вчера някой ме попита защо всъщност продължавам да защитавам бездомните.
Моят отговор беше ясен: Защото от 1998 до 2006 г. самият аз бях бездомен.

Когато през 2006 г. срещнах жена си, аз живеех в приют за бездомни на улица „Гансбахер“, а тя – в дом за търсещи убежище на улица „Квелeнщрасе“. Накрая се преместих при нея в бежанския приют. За щастие беше частен – иначе никога нямаше да ни позволят.

Така и двамата започнахме като бездомни. А фактът, че тогава се опитахме да поправим зъбите на жена ми, и до днес се използва срещу нас: „Бездомният не бива да използва пари за себе си!“
Скритото послание е: Бездомният трябва да си остане бездомен завинаги.

Но ние не се съгласихме с това.

Сам Исус каза в Матей 8:20:
„Лисиците имат дупки, птиците под небето имат гнезда, но Човешкият Син няма къде глава да положи.“

И той познаваше живота без дом. И той продължи напред.

И така и ние не се отказахме: създадохме вестници за бездомни, партия, която дори участва в избори, и сега радио. И до днес има сили, които се опитват да ни съборят – но ние оставаме убедени: Бездомните могат да постигнат много, ако им се даде шанс.