🇩🇪 Deutsch

Gestern fragte mich jemand, warum wir eigentlich täglich auf jachwe.wordpress.com schreiben – obwohl es aussieht, als würde dort niemand mehr lesen.

Ich sah ihn an und sagte:
Nicht die Zahl der Leser ist hier entscheidend.
Sondern der Name, unter dem wir schreiben.

Jachwe – oder Jehova, wie manche sagen – steht für das unaussprechliche JHWH.
Diesen Namen findet man in 2. Mose 3, als Mose fragt, wer ihn sendet.
Und Gott antwortet:

„Ich bin, der ich bin.“
„Das ist mein Name ewiglich,
und den sollt ihr anrufen von Geschlecht zu Geschlecht.“

Wir rufen.
Ob jemand hört – das entscheidet jeder selbst.

Aber schweigen, nur weil uns die Zahlen zu gering erscheinen?
Wie es Gregor Ulrich zwei Jahre lang tat?

Nein.
Das kommt uns nicht in die Tüte.

🇬🇧 English

Yesterday someone asked me why we keep writing daily on jachwe.wordpress.com,
even though it seems like no one reads it anymore.

I looked at him and said:
The number of readers is not what matters here.
What matters is the name under which we write.

Yahweh – or Jehovah, as some say – stands for the unutterable JHWH.
You can find that name in Exodus 3, when Moses asks who is sending him.
And God replies:

“I am who I am.”
“This is my name forever,
and thus I am to be remembered through all generations.”

We call.
Whether someone hears – that’s for each one to decide.

But to fall silent, just because the numbers seem too low?
Like Gregor Ulrich did for two years?

No.
That’s not how we do things.

🇧🇬 Български

Вчера някой ме попита защо всъщност всеки ден пишем в jachwe.wordpress.com,
въпреки че изглежда, че никой вече не чете там.

Погледнах го и казах:
Броят на читателите тук не е от значение.
От значение е името, под което пишем.

Яхве – или Йехова, както казват някои – означава неизречимото ЙХВХ (JHWH).
Това име се намира в Изход 3, когато Мойсей пита кой го изпраща.
И Бог отговаря:

„Аз съм, който съм.“
„Това е Моето име завинаги
и така ще Ме призовават от поколение на поколение.“

Ние призоваваме.
Дали някой ще чуе – всеки сам решава.

Но да мълчим, само защото числата са ниски?
Както направи Грегор Улрих в продължение на две години?

Не.
Ние така не правим.