Predigt für die „Jachwe“ (Pfingstausgabe – dreisprachig)

Deutsch 🇩🇪

Es gibt Bibelstellen, liebe Freunde, bei denen man zwischen den Zeilen lesen muss. Und wahrscheinlich wird man mir heute sagen, dass doch gerade Pfingsten war – und ich deshalb mit den Osterthemen vorsichtig sein sollte. Ja, wenn es nach dem Kirchenjahr geht.

Aber es gibt Themen, die sind zeitlos.
Eines davon ist für mich die Verhaftung Jesu.

Eine Verhaftung, die – so berichtet es die Bibel – selbst Pontius Pilatus später infrage stellte. Er sagte: Ich finde keine Schuld an ihm.

Was dabei oft übersehen wird: Es war Judas, der Jesus auslieferte.
Judas – der bis dahin der Kassier der Bewegung war – hätte eigentlich wissen müssen, wie viele Menschen sich mit Jesus im Garten Getsemani aufhielten. Und doch kam er nicht allein.

Matthäus 26,47:
„Und siehe, da kam Judas, einer von den Zwölfen, und mit ihm eine große Schar mit Schwertern und Stangen, von den Hohenpriestern und Ältesten des Volkes.“

Warum braucht es eine bewaffnete Truppe, wenn man genau weiß, wo Jesus ist – und wer bei ihm ist?
Warum das Zeichen mit dem Kuss, wenn es doch keinen Zweifel an seiner Identität gibt?

Ich mag die Erzählungen der Kirche – die mit den zwölf Jüngern im Garten, die drei Weisen aus dem Morgenland.
Aber ich mag auch die Bibel. Und manchmal – das tut mir leid –
scheint es, als kenne man die biblischen Texte in der Kirche selbst kaum noch.

Glaubst Du nicht?

English 🇬🇧

There are Bible passages, dear friends, that must be read between the lines.
And yes, someone will surely tell me today that it’s Pentecost – and that I should be cautious with Easter topics. That is, if one follows the church calendar.

But some themes are simply timeless.
One of them, in my view, is the arrest of Jesus.

An arrest that – as the Bible tells us – was later questioned even by Pontius Pilate, who said:
“I find no fault in him.”

What is often overlooked: It was Judas, the group’s treasurer, who handed Jesus over.
He should have known who was with Jesus in the garden of Gethsemane. Yet he didn’t come alone.

Matthew 26:47:
“And behold, Judas, one of the Twelve, came with a large crowd armed with swords and clubs, sent by the chief priests and the elders of the people.”

Why did it take an armed crowd when they knew exactly where Jesus was – and with whom?
Why the kiss as a signal, when there was no doubt who he was?

I appreciate the Church’s stories – the twelve disciples in the garden, the wise men from the East.
But I also love the Bible. And too often, I’m sorry to say,
the Church seems to know the traditions better than the Scriptures.

Don’t believe me? Read it yourself.

Български 🇧🇬

Има пасажи в Библията, скъпи приятели, които трябва да се четат между редовете.
И вероятно днес някой ще ми каже, че е Петдесетница – и че трябва да внимавам с теми около Великден. Да, ако следваме църковния календар…

Но има теми, които са извън времето.
Една от тях, според мен, е арестът на Исус.

Арест, който – според Библията – дори Пилат Понтийски по-късно поставя под съмнение. Той казва:
„Аз не намирам никаква вина у него.“

А често се пропуска нещо важно: Юда е този, който го предава.
Юда, който до този момент е бил касиер на движението, би трябвало да знае точно кой е с Исус в градината на Гетсимания. И въпреки това, той не идва сам.

Матей 26:47:
„И ето, Юда, един от дванадесетте, дойде с голяма тълпа, с мечове и тояги, изпратена от първосвещениците и старейшините на народа.“

Защо е нужна въоръжена тълпа, ако знаеш къде е Исус и кой е с него?
Защо знак с целувка, ако няма съмнение кой е той?

Обичам разказите на Църквата – за дванадесетте ученика в градината, за мъдреците от Изтока.
Но обичам и Библията. И понякога – съжалявам да го кажа –
в самата Църква почти не се познава какво всъщност пише в нея.

Не ми вярваш? Прочети я.