🇩🇪 Das Schicksal einer Winkelloge

Am heutigen Tag, liebe Freunde, erlebte ich es wieder einmal, wie doch schon leichte Unterschiede im Glauben und Ansatz selbst bei der Freimaurerei dazu führen können, dass ein Bruder versucht, den anderen auszustechen.
Man erinnerte uns an die Alten Pflichten und daran, dass die Johannesmaurerei nichts mit den Templern zu tun habe.
Etwas, das ich durchaus bestätige.
Nur: Wir sind auch alles andere als eine Johannesmaurerei.
(Strikte Observanz, Schotten, Schweden.)

Und so ähnlich muss sich wohl auch die Frau am Jakobsbrunnen gefühlt haben, als Jesus – ein Jude – sie, eine Samaritanerin, bat, ihm Wasser zu geben.
Denn: Normalerweise reden Juden nicht mit Samaritern. So steht es in Johannes 4, Verse 1–10.

Jesus spricht zu ihr: Gib mir zu trinken!
(Joh 4,7)

Und dann erklärt Jesus, dass, wenn sie wüsste, wer er ist, sie ihn um Wasser bitten würde.

So gesehen: Ich sollte eigentlich froh sein, dass sich jemand von den Johanneslogen überhaupt herabließ, mit mir zu sprechen.
(Sarkasmus beabsichtigt.)

Die Bibelstelle zeigt aber auch:
Beide – Juden und Samariter – glaubten an den Messias.
Und Jesus macht klar:

Ich bin nicht nur für die einen da.

So wie heute Logen nach Großorienten geordnet sind –
und man automatisch zur Winkelloge wird,
wenn man beginnt, sich als Weltbürger zu verstehen.

Glaubst Du nicht?

🇬🇧 The Fate of a Side Lodge

Dear friends,
today I was once again reminded how even small differences in belief and approach – even within Freemasonry – can cause one brother to try to outdo another.
We were reminded of the Old Charges and told that the Craft lodges (Blue Lodges) have nothing to do with the Templars.
I agree with that.
But: We are certainly not part of the Craft.
(Strict Observance, Scottish Rite, Swedish Rite.)

And in a way, I imagine this is how the woman at Jacob’s well felt when Jesus – a Jew – asked her, a Samaritan, for water.
Jews usually do not associate with Samaritans.
Read John 4:1–10.

Jesus said to her, “Give me a drink.”
(John 4:7)

And then he reveals:
If she knew who he was, she would have asked him for living water.

So perhaps I should be glad that someone from the Craft even lowered himself to speak to me.
(With due sarcasm.)

But this passage also shows:
Both Jews and Samaritans believed in the coming of the Messiah.
And Jesus made it clear:

He came for both.

Just like today: Lodges are divided by Grand Orients –
and you automatically become a side lodge,
when you start to see yourself as a citizen of the world.

Don’t you think?

🇧🇬 Съдбата на една ъглова ложа

Скъпи приятели,
днес отново преживях нещо, което показва как дори малки различия във вярата и подхода – дори и във франкмасонството – могат да доведат до това един брат да се опитва да изтласка другия.
Напомниха ни за Старите задължения и че Йоановото масонство няма нищо общо с тамплиерите.
С което съм съгласен.
Но: Ние не сме Йоаново масонство.
(Строга обсерванция, Шотландски ритуал, Шведска система.)

И си мисля, че нещо подобно е почувствала жената при Якововия кладенец, когато Исус – евреин – я помоли, самарянка, да му даде вода.
А както знаем: евреите не общуват със самаряните.
Йоан 4:1–10.

Исус ѝ казва: „Дай Ми да пия.“
(Йоан 4:7)

После ѝ казва, че ако знаеше кой е Той, тя би поискала живата вода от Него.

Затова може би трябва да съм благодарен, че някой от Йоановите ложи изобщо се сниши да говори с мен.
(С ирония.)

Но този текст разкрива и нещо друго:
И евреите, и самаряните очакваха Месия.
А Исус заяви:

Аз не съм само за едните.

Както и днес: ложите се подчиняват на различни Гранд ориенти –
и ставаш ъглова ложа,
когато започнеш да се чувстваш гражданин на света.

Не мислиш ли така?