Liebe Freunde,

heute halten wir’s kurz.
Christlich – aber bitte nicht zu sehr!

Genau genommen sagt uns das Lukasevangelium, Kapitel 9, Verse 1 und 2, recht eindeutig, was zu predigen wäre:

„Er rief aber die Zwölf zusammen und gab ihnen Gewalt und Macht über alle Dämonen und dass sie Krankheiten heilen konnten,
und sandte sie aus, zu predigen das Reich Gottes und zu heilen die Kranken.“

Das Reich Gottes.
Das Reich, in dem Jesus König ist.
Der König der Könige.

Und genau das macht es so überraschend:
Wie oft lehnen wir heute den König der Könige ab –
und behaupten gleichzeitig, christlich zu sein?

Glaubst du nicht?

🇬🇧 Sermon: Christian – but not too much?

Dear friends,
today we’ll keep it short.
Christian – but please, not too much!

Luke 9:1–2 tells us quite clearly what we are actually supposed to preach:

„He called the twelve together and gave them power and authority over all demons and to cure diseases,
and he sent them out to proclaim the kingdom of God and to heal.“

The Kingdom of God.
The Kingdom where Jesus is King.
The King of kings.

And that’s exactly what makes it so surprising:
How often do we reject the King of kings –
while still claiming to be Christian?

You don’t believe it?

🇧🇬 Проповед: Християни – но не прекалено?

Скъпи приятели,
днес ще го кажем накратко.
Християни – но, моля, не прекалено!

Лука 9:1–2 всъщност ни казва съвсем ясно какво трябва да проповядваме:

„И като свика дванадесетте, даде им сила и власт над всички бесове и да изцеляват болести,
и ги изпрати да проповядват Божието царство и да изцеляват болните.“

Божието царство.
Царството, в което Исус е Цар.
Царят на царете.

И точно това прави нещата толкова изненадващи:
Колко често отхвърляме Царя на царете –
и в същото време твърдим, че сме християни?

Не вярваш ли?